ИНТИ РАЙМИ

Инти – Богът Слънце, е най-почитано божество от Инките заедно с Виракоча – Създателят. Инти е много почитан по много причини. Инките вярват, че той и неговите предци са деца на слънцето. Другата причина за дълбоката почит към Инти е за това, че той дарява светлината и силата да се отглежда храната. Инти е възнаграждаван с много дарове и жертвоприношения. Фестивалът в чест на Инти се провежда по време около зимното слънцестоене (за нас – лятното!) на 24 юни. Фестивалът се нарича Инти Райми, което на кечуа (езикът на инките) означава “възкресение на слънцето”.

Инти Райми символизира вечната връзка между Слънцето и неговите синове. Това е най-важният празник на инкската империя Тауантинсую, чиято религия се основава на култа към Слънцето.

На 24 юни инките празнуват зимното слънцестоене или с други думи началото на Слънчевата Нова Година. Принципно слънцестоенето започва на 21 юни, но според Пача Уначак – слънчев часовник, използван от инките, слънцето остава в една позиция няколко дни преди да започне да се издига на 24 юни. Затова този ден е провъзгласен от върховния жрец за Новата Година – Инти Райми.

Участието във фестивала е голяма чест и всички висши военни, представители на властта и васали били поканени. Всички участници носят най-скъпите си дрехи и снаряжение. Тъй като това бил най-важният празник на инките, кралят Инка изпълнявал ролята на върховен жрец.

Приготовленията за Инти Райми започвали с тридневен пост, като освен това през тези дни не се палели огньове и хората трябвало да се въздържат от секс. В нощта преди фестивала, жреците от храма на Инти се подготвяли за жертвоприношенията и сутринта преди изгрев слънце Сапа Инка (кралят на инките) и неговите близки, наредени според възраст и значение, отивали тържествено до основния площад, наричан Хаукайпата, където коленичели, за да дочакат изгрева. Когато слънцето започвало да осветява хоризонта на изток, те вдигали ръце с разтворени длани към слънцето и започвали да целуват въздуха. След това Инка ставал на крака, докато останалите оставали на колене, и правел жертвоприношение за Инти. След това се палел свещен огън.

Фестивалът продължавал девет дни с много храна и напитки. Извършвали се много жертвоприношения, но това ставало само през първия ден. След деветия ден всички можели се върнат по домовете си с разрешението на Инката.

С идването на испанците фестивалът бил забранен от католическата църква, за да бъде възобновен отново през 1942 г. Днес Инти Райми се провежда всяка година на 24 юни в крепостта Саксайуаман и церемонията се извършва така, както е правена от инките, но сега пред погледа на хиляди туристи. Участниците носят пера, шарфове, маски и копия. Скачайки в ритъм, те правят различни фигури и в ритъма на флейтите и тъпаните отправят молитви към слънцето. Фестивалът Инта Райми е едно изключително живо събитие.

ЕНЬОВДЕН

(23/24 юни)

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците ­бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях. На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.

Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).

Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,
А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави
Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.

Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.

В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

На 24 юни църквата тачи денят на рождението на Йоан Кръстител. Неговото рождение е подсказано “свише” - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже съвпада с лятното слънцестоене. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България).

ПРАЗНИЦИТЕ НА ДРУИДИТЕ

АЛБАН ХЕРУИН

Празникът на Лятото (21 юни)

“Родено от мрака в утробата на Майката-Земя, Мабон – Детето на Светлината, преминава през кръга на времето и стига до неговия център в зенита на годината, когато тържествуват светлината и плодородието”.

Албан Херуин е денят на лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. Името означава “светлината на морския бряг” – повратен момент в годината, разположен върху пресечната точка между “Светлината на Земята” (Албан Ейлер, пролетното равноденствие) и “Светлината на водата” (Албан Елюд, есенното равноденствие). Празникът на лятното слънцестоене е свързан с апогея на силната, активна слънчева енергия, символизирана чрез коронацията на Царя на Дъба – Бог на нарастващия ден. След коронацията си Царят на дъба предава постепенно пълномощията си на своя брат-близнак – Царя на бръшляна – бог на нарастващата нощ. От този момент нататък дните стават все по-кратки.

Слънцето напуска двойствения въздушен знак на Близнаци и навлиза в основния воден знак на Рака. “Светлината на брега” е мястото, където се срещат морето и земята.

Основното послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.